Въпроси, изискващи внимание при използване на назофарингеален тампон за вземане на проби

Кога Вземане на проба от назофарингеален тампон се използва за събиране, обектът трябва да наклони главата си назад. Вземането на проба от назофарингеален тампон не е по посока на ноздрите, а перпендикулярно на лицето и влиза от общата носна тръба. Назофарингеалният тампон за вземане на проби трябва да се притисне надолу, доколкото е възможно, близо до долната стена на носната кухина. След влизане в назофаринкса, когато има очевидно „усещане за стена“, той трябва внимателно да се завърти наоколо и да се извади вертикално.

По време на вземането, ако има съпротивление или когато тестваното лице почувства очевидна болка, не навлизайте насилствено, вземайки проба от назофарингеален тампон леко назад. Междувременно регулирайте леко ъгъла в сагиталната равнина, преди да опитате да влезете.

Кога Вземане на проба от назофарингеален тампон когато се използва колекция, операторът може да стои отстрани и отзад на тестваното лице, без да гледа директно в устата, и по същество няма фарингеален рефлекс, поносимостта е добра и рискът от експозиция е относително нисък. Рефлексът на кихане може да се появи при отделни субекти след вземане на проба и трябва незабавно да се покрие с лакът или кърпичка. Малък брой субекти може да имат леко кървене от носа след вземане на пробата, което обикновено може да бъде спряно само по себе си. Ако е необходимо, може да се използва памучен тампон с епинефрин за леко свиване на мястото на кървене. Кога Вземане на проба от назофарингеален тампон се използва за вземане, може да остане в назофаринкса по-дълго време, за да се получи по-достатъчно количество проби.

Проучванията показват, че положителният процент на назални тампони е по-висок от този на фарингеални тампони, т.е. ефективността на вземане на проби от носни тампони, чувствителни към откриване на вирусна нуклеинова киселина, е по-висока от тази на фарингеални тампони. Назалните тампони за тестване на вирусна нуклеинова киселина трябва да имат приоритет в клиничната практика. Това намалява пропуснатите диагнози и намалява потенциалното излагане на здравните работници на вируса.